Глава XI

 

Първоначален период от развитието на НСГРП

 

В настоящата заключителна глава от първата част на моята работа аз искам да се спра на първоначалния период на нашето движение, а аз заедно с това да осветля няколко въпроса, които тогава застанаха на дневен ред. Това не значи, че тук ще се спра подробно на всички про­блеми на нашето движение. Целите й задачите на нашето ново движение са толкова грандиозни, че трябва да им посветя целия том. Във втората част на настоящата работа ще се постарая да осветля подробно прог­рамните основи на нашето движение и да нарисувам карта на онова, ко­ето ние разбираме под думата "държава". Казвайки "ние" имам предвид онези стотици хиляди немци, които в общи линии се стремят към същия идеал, макар, разбира се, не винаги да го изразяват с едни и същи думи. За всички велики реформи е характерно именно това, че когато зад тях вече стоят милиони хора, ги провъзгласява един човек. Стотици хиляди хора лелеят определена мечта, може би вече в-продължение на цели столетия. И ето накрая се намира един човек, който, става глашатай на тези цели, дава им ясен израз и по такъв начин става знаменосец на но­вата велика идея.

Дълбокото недоволство, господстващо сред милиони и милиони хора само по себе си говори за това, че тези милионни маси износват мечтата за нещо принципно ново, за радикална промяна на сегашната обстановка. Недоволството на масите намира израз в различни форми. У едни то се изразява в отчаяние и безнадеждност, у други - във възму­щение и озлобление, у трети - в пълно равнодушие, у четвърти - в бесен гняв и т.н. За това вътрешно недоволство на масите еднакво говорят как­то наличието на голямо количество хора, на които всякакви избори са омръзнали, така и наличието на голям брой избиратели, фанатично гла­суващи за крайната левица.

Именно към тези глупаци се обръщаше преди всичко нашето младо .движение. Нашата партия се поставяше за задача да събере под своите знамена не сити и доволни хора, а хора унизени и много недоволни, хо­ра страдащи и неспокойни. Нашата партия трябваше да си постави за­дача не да плува на повърхността, а да гледа преди всичко в дълбочина.

От чисто политически зрителен ъгъл имахме през 1918 г. следната картина. Народът е разкъсан на две части. Едната част, много малка, включва главно националната интелигенция и абсолютно няма в редо­вете си хора на физическия труд. Външно тази интелигенция е настрое­на национално, но под тази дума тя все още не си представя нищо друго, освен шаблонна слаба защита на така наречените държавни интереси, съвпадащи с интересите на династията. Тази интелигенция се опитва да защити своите идеи и цели с духовно оръжие, което както преди е много недостатъчно и повърхностно и във всеки случай е съвсем безсилно пред напора на противника. С един удар през 1918 г. тази до неотдавна уп­равляваща класа беше съборена. Треперейки от страх, този слой сега е готов покорно да понесе всяко унижение и е изпълнен с трепет пред тър­жествуващия безпощаден победител.

На този слой противостои друга класа: широките трудещи се маси, хо­рата на физическия труд. Тези маси са обединени в повече или по-малко радикални марксистки партии и са пълни с решителност да смажат със сила всяка идейна съпротива. Тези маси не искат да бъдат рационални, те съзнателно отхвърлят каквато и да било защита на националните интереси и охотно подлагат врат на всеки чуждестранен гнет. Този втори лагер, разбира се, числено много превъзхожда първия; и най-важното, в този лагер се намират тъкмо онези елементи, без които никакво национал­но възраждане не е мислимо и не е възможно.

Тъй като едно беше вече ясно през 1918 г: каквото и да било възраждане на немския народ е възможно само ако Германия си върне предишната сила на нашата арена. Нашите буржоазни "държавни деятели" постоянно дърдорят, че за да си върне силата на международната арена, на Германия не й достига само оръжие. Но това не е вярно. В действителност ни липсва преди всичко сила на волята. Имаше време, когато немският народ имаше оръжие повече от достатъчно. И какво? Въпреки всичкото това оръжие не може да защити нашата свобода. Това се случи, защото инстинктът за национално самосъхранение се оказа недостатъчно силен, липсваше воля за самосъхранение. Никакво оръжие не може да помогне, всяко оръжие ще остане мъртъв товар, нищо не струващ материал, ако липсва решителност да се възползваме от това оръжие докрай. Германия се превърна в обезоръжена страна, не защото преди й е липсвало оръжие, а защото не й стигаше воля докрай да се възползва от силата на оръжието в борбата за запазването на своята народност.

Господа левите политици сега обичат да оправдават безводната си политика на безкрайни отстъпки с това, че Германия е обезоръжена. В действителност работата съвсем не стои така. Именно поради вашата престъпна политика, именно поради това, че вие, господа леви, предадохте националните интереси на Германия, вие трябваше да предадете оръжието на нашата страна. Сега се опитвате да оправдаете собствената си подла страхливост с липсата на оръжие. Но тава е обикновена лъжа и фалшификация като всичко във вашите уста.

Обаче трябва да кажем, че този упрек в същата степен се отнася и за политиците отдясно. Само поради тяхната безхарактерна страхливост взелата властта през 1918 г. еврейска паплач можа да открадне оръжието на немската нация. Първите политици също нямат никакво право в оправдаването на своята мъдра предпазливост /чети - страхливост/ да се позовават на липсата на оръжието по тази проста причина, че обезоръжаването на Германия е резултат от собствената им страхливост.

Ето защо проблемът за възраждането на германската сила се състои не в това как отново да си намерим оръжие, а в това как да възродим този дух, който единствено дава възможност на народа да използва оръжието. Ако у народа е жив този дух, тогава волята му ще намери хиляди пътища да се сдобие с оръжие. А ако, от друга страна, на един страхливец му дадат в ръцете десет пушки, той няма да стреля нито с една, когато го нападнат. Тези десет пушки в ръцете на страхливеца ще бъдат по-малко полезни, отколкото в ръцете на един мъжествен човек обикновената тояга.

Въпросът за възраждането на политическата мощ на нашия народ е преди всичко въпрос за оздравяването на нашия национален инстинкт за самосъхранение. Това е ясно макар само поради факта, че в областта на външната политика предварителната оценка на всяка държава се прави не въз основа на това с какво количество оръжие разполага тя. Потенциалната сила на всяка дадена държава се оценява преди всичко въз основа на заложената в дадената нация морална сила за съпротива. Когато се определя ценността на един или друг народ като евентуален съюзник на международната арена, то критерият не е количеството на мъртвото оръжие в цайххаузите -действителният критерий е доколко е жив в народа героизмът на борбата, доколко е силна, доколко е пламенна неговата воля за национално самосъхранение. Съюзите се сключват не с оръжието, а с хората. Така например английският народ винаги ще остане в очите на целия свят ценен съюзник дотогава, докато неговите ръководители и широките народни маси показват предишната твърдост и силна решителност да довеждат докрай веднъж започнатата борба, без да се спират пред никакви жертви и без да мислят за това колко ще продължи дадената борба. А нали цял свят знае, че започвайки борбата, англичаните съвсем не смятат за решаващ момент състоянието на своето въоръжаване в дадения момент в сравнение с въоръжените сили на противника.

Но ако ние разберем, че въоръжаването на немската нация е възможно само въз основа на възраждането на инстинкта за политическо самосъхранение, то ще ни стане ясно и още нещо: че затова не е достатъчно да се завоюва онзи малък слой, който без друго се състои от повече или по-малко национално настроени елементи, но че ни е необходимо преди всичко да вдъхнем национална идея на онези маси, които досега са настроени антинационално.

Ето защо младото движение, което си поставя за задача възраждането на суверенната германска държава, трябва да вижда своята единствена цел в завоюването на най-широките народни маси. Колкото и да е жалка нашата така наречена национална буржоазия, колкото и да е слабо развито в нея истински националното чувство -ясно е, че от тази страна няма опасност от що-годе сериозна съпротива, ако съумеем да провеждаме силна вътрешна и външна национална политика. Пък дори ако тези слоеве с присъщото им тъпоумие и късогледство започнат да оказват пасивна съпротива, както са правили това до известна степен и в епохата на Бисмарк, то при тяхната баснословна страхливост няма да се наложи сериозно да се съобразяваме с тях.

Съвсем друго нещо се широките маси на нашите интернационално настроени съплеменници. Тук трябва да се съобразяваме с примитивната сили на широките маси, привикнали да разрешават основните проблеми чрез насилие, но и с еврейското им ръководство, готово да пусне в ход най-решителни и безпощадни начини на борба. Този лагер няма да се спре и пред това да потуши всяко немско възраждане по онези начини, по които на времето пречупи гръбнака на немската армия. И най-важното: в една парламентарна държава тези маси само със своята численост могат да провалят всяка външна политика, насочена към възраждането на нацията и могат да направят така, че другите народи да ни оценяват като евентуални съюзници много ниско. Не трябва да се мисли, че само ние разбираме колко отслабва Германия при наличието на 15-милионния лагер на марксистите, пацифистите и привържениците на центристките партии. Не, в чужбина също много добре си дават сметка, че този мъртъв товар много ни отслабва и ни прави малоценни като съюзници. Нито една държава няма особено охотно да сключи съюз с такава държава, в която най-активните слоеве от населението не искат да поддържат никаква що-годе решителна външна политика.

Прибавете към това и факта, че ръководителите на тези партии на измяната неизбежно ще се борят против всяко възраждане вече поради инстинкта за собственото си самосъхранение. Ето защо исторически е абсолютно немислимо да си представим, че немският народ ще може да завоюва своите стари позиции, преди да си разчисти сметките с истинските виновници за нашето крушение. Пред съда на историята ноември 1918 г. ще се разглежда не като измяна на монархията, а като измяна на отечеството.

И така, за да придобие отново независимо положение на международната арена, Германия преди всичко трябва да си върне единната воля, да върне единството на своя собствен народ.

Вече от чисто техническа страна е ясно, че идеята за независимостта на Германия на международната арена е неосъществима, докато на страната на тази освободителна идея не застанат най-широките маси на народа. Всеки офицер лесно ще разбере, че от чисто военна гледна точка ние не можем да водим война, опирайки се само на студентски батальони, че освен мозъка на народа са ни нужни и неговите юмруци. Необходимо е дори да имаме предвид и, че ако нашата национална защита се опираше само на така наречената интелигенция, това би било непоправимо разточителство на сили, каквито имаме твърде малко. Ние много силно усещаме тези загуби, след като такова голямо количество млада немска интелигенция през есента на 1914 г. загина на фландърските полета в нашите доброволчески полкове. Без работническите маси не можем не само да воюваме, но дори не можем да проведем необходимата техническа подготовка. За това също преди всичко е необходимо единство на волята на нашия народен организъм. Да не забравяме и, че трябва да се съобразяваме с контрола, учреден над нас от версайските победители. Всяко наше действие се намира под надзора на хиляди ревниви очи. При такива обстоятелства каквато и да било техническа военна подготовка е възможна само, ако сме абсолютно единни и ако на версайските шпиони им помагат само отделни негодници, които се продават за 30 сребърника. С такива отделни негодници ще ни бъде лесно да се справим. Но нищо не може да се направи против милионните маси, ако те поради политическо убеждение не искат никакво национално възраждане. Такава съпротива е непреодолима, докато непобедим главната причина за тяхната враждебност, заложена в марксическия мироглед, докато не изгоним от сърцата и мозъците им идеите на марксизма. И така, от каквато и гледна точка да го погледнем - дали от гледна точка на техническата подготовка, или от гледна точка на самото водене на войната, или от гледна точка на външнополитическите съюзи - все едно, въпросът за нашето национално възраждане и завоюване на истинска независимост за Германия опира в предварителното завоюване на широките маси от нашия народ.

Необходимо е да се помни, че без завоюването на външна свобода всяка вътрешна реформа в най-добрия случай ни превръща само в по-изгодна за външния враг колония. Плодовете на всеки така наречен икономически подем все едно ще се паднат само на контролиращите ни държави. И ако в резултат на социални промени ние започнем да работим по-добре, то тази работа също е от полза само за тях. Що се касае до общокултурния прогрес, то той изобщо е недостъпен за немската нация, докато тя не си завоюва национална независимост, тъй като общокултурният прогрес е тясно свързан с политическата независимост и достойнството на националното цяло.

Но щом е така, щом като цялото ни национално бъдеще е толкова тясно свързано със завоюването под знамената на националните идеи на широките слоеве на народа, то ясно е, че именно в това се състои най-голямата, най-важната задача на цялото наше движение. Тъй като нашето движение не може да се ограничава с въпроси на момента, а трябва да отдаде цялото си внимание именно на онези въпроси, от които зависи бъдещето.

Ето защо на нас още през 1919 г. ни беше напълно ясно, че висшата цел на новото движение трябва да бъде "национализацията" на масите, т.е. внедряването на националната идея в най-широките слоеве на народа.

Оттук от тактическа гледна точка произтичаше цялата редица изисквания.

     1.За да се завоюват масите на страната за идеята на националното възраждане, никакви социални жертви не са прекалено големи.

Каквито и стопански отстъпки да бъдат направени от трудещите се, те не са нищо в сравнение с онази огромна полза, която ще получи цялата нация, ако благодарение на отстъпките успее да върне тези слоеве под знамената на нацията. Само късогледата ограниченост /с която, уви, се отличават някои наши предприемачески кръгове/ може да не разбира, че ако не успеем пак да възродим пълната солидарност на нашата нация, то истински стопански подем ще бъде невъзможен, а значи ще бъде невъзможно да се извлича и сериозна стопанска полза.

Ние не бихме загубили войната, ако немските профсъюзи действително изцяло бяха се отдали на делото на националната защита и ако работниците, влизащи в профсъюзите, с целия си фанатизъм се бореха за делото на родината. Нека тези профсъюзи с цялото си усърдие да бяха отстоявали икономическите интереси на работниците против алчните за печалба предприемачи, нека те понякога да пускаха в ход дори стачките, за да принудят предприемачите да уважат законните искания на работниците. От това нашата нация нямаше да загине, стига профсъюзите от все сърце да подкрепяха войната. Е, а ако ние бяхме спечелили войната, всички икономически отстъпки за работниците, разбира се, щяха да се изплатят стократно. За това дори би било смешно да говорим.

Ето защо това движение, което си поставя велика задача да върне работническата класа в лоното на нацията, не трябва да забравя, че въпросът за икономическите жертви тук изобщо не трябва да играе никаква роля, доколкото икономическите отстъпки не заплашват независимостта на националното стопанство.

    2.Да се възпитават широките народни маси в национален дух може само по пътя на издигането на социалното им равнище. Само чрез издигането на социалното равнище могат да бъдат създадени онези общоикономически предпоставки, които единствени позволяват на отделното лице да се приобщи към културните блага на цялата нация.

    3.Да се внедри националната идея в широките народни маси не е възможно чрез половинчати мерки - не е възможно, ако изхождаме от гледна точка на така наречената "обективност". За да постигнем целта е необходимо по най-решителен, най-фантастичен и най-едностранчив начин да се съсредоточим именно върху тази цел. Това значи, че не е възможно да се завоюва целият народ за националната идея така, както си го представя нашата съвременна буржоазия, т.е. с такива и такива "уговорки" и "ограничения". Не, за това трябва да застанем на гледището на крайния национализъм и да не се страхуваме от тези ексцеси, които са свързани с всяка крайност. Против отровата е необходима противоотрова. Само пошлият ум на умерения и спретнат буржоа може да си въобрази, че към рая води пътят на златната среда.

Широките народни маси не се състоят от професори и дипломати. Народните маси притежават много малко количество абстрактни знания. За тях решава областта на чувствата. Положителното или отрицателно значение на народната маса към едно или друго явление се определя най вече от чувството. На нея трябва да й се каже да или не, друго тя не разбира. Но именно защото масата се управлява от чувството, е по-трудно тя да бъде разклатена. Да се разклати вярата е по-трудно, отколкото да се разклати знанието; любовта е по-трайна от уважението; чувството на омраза е по-силно от обикновената неприязън. Движещата сила на най-могъщите преврати на земята винаги се е криела във фанатизма на масите, понякога достигащ до истерия, но никога тази движеща сила на се е криела в някакви научни идеи, внезапно овладели масите.

Който иска да завоюва на своя страна широките маси на народа, той преди всичко трябва да подбере ключ, отварящ вратите към сърцето на народа. Този ключ е воля и сила, а съвсем не "обективност", т.е. слабост.

    4.Да се завоюва душата на народа е възможно само, ако едновременно с борбата за собствените положителни цели поведем борба за унищожаването на онези, които са противници на нашите цели.

Ако започнеш да водиш най-безпощадна борба срещу противника, то народът най-често именно в това ще види твоята правота. А ако се отказваш от пълното унищожение на врага, то народът вижда в това собствената ти несигурност в правотата на твоето дело, а може би дори и твоята неправота.

Широките народни маси са къс от самата природа. Те не разбират как някои хора, които твърдят, че искат противоположното, в същото време любезничат помежду си, стискат си ръцете, и т.н. Масата иска едно - победата на силния над по-слабия, унищожаването на слабия или неговото безпрекословно подчиняване.

Внедряването на националната идея в широките слоеве на нашия народ ще се удаде само в случай, че наред с противоположната борба за душата на народа ние проведем пълно изкореняване на интернационалните му отровители.

    5.Всички големи въпроси едновременно са въпроси на деня и всички те са производни от определени по-дълбоки причини. Но решаващо значение има само един от проблемите: проблемът за расовото съхранение на народа. Единствено от степента на чистотата на кръвта се определя истинскаm